Има много неща, които мога да кажа за този малък остров, но най – значимото за мен е, че тук се чувствам спокойна, уча разлизни неща за света, живота и самата себе си от моите ученици. Тук имам възможност да се посветя на нещата, които ме радват и допринасят за моето професионално осъвършенстване и личностно израстване, тук имам възможността да разгърна своя потенциал, да бъда повече себе си.
В много отношения ежедневието ми е сходно с това на войник. Работата ми е приоритет, след стремежа ми да имам здравословен начин на живот; никога не закъснявам и не отсъствам от работа ‘no matter what’. Започвам деня си в 6:30 с обичайната ми рутина за здраве на кожата и грим. Докато се грижа за тези неща пия зелен чай и слушам подкаст на хора с интресни и полезни идеи около изграждането на спокоен и продуктивен начин на мислене, или всичко свързано с това човек да живее пълноценно, миролюбиво и да се развива не само в материален аскект, а повече в духовен.
След близо осем години в Малта, мога спокойно да усетя рутината си тук, чието утвърждаване ми костваше много усилия и постоянство, но сега ми дава възможност да се радвам на различни изживявания. В този пост пиша не само за тази рутина и за дейностите, които извършвам ежедневно, но и моите начини да напускам “обичайното” и да се зареждам с позитивна енергия.
Работния ден започвам с вкус на капучино от кафето в училище и преглеждане на седмичната ми програма с различните ми класове. Понеделниците ми са най – заети на работа. Тогава всички нови ученици се тестват, интервюират и разпределят по класове, и тогава най – често се срещам с различни хора и имам възможността да се докосна до различните им светове чрез разговорите ми с тях. Закусвам обикновено след втория час, като приготвям вечерта хранителни и здравословни варианти.
Когато започнах да работя като учител, тези новости в началото на всяка седмица бяха източник на напрежение и стрес, но след близо пет години в тази индустрия натрупаният опит надделява и позволява на уменията и продуктивните навици да създават една благоприятна за учене среда, в която учениците ми, (които почти винаги са над 18) могат да усъвършенстват езика си, чувствайки се уверени да споделят това, което са научили за света и живота чрез преживяванията си.
Обиковено свършвам работа в 14:30, но през лятото, когато училището е най-заето, се случва да приключвам работния ден в 18:30. След работа често отивам на финес, където се освобождавам от всичко, което може да се дефинира като отрицателно след работния ден.
И така пет пъти в седмицата. Уикендът е другото измерение на живота ми тук. Тогава правя всичко онова, за което през седмицата нямам време – да се виждам с прятели, да чета книги или просто да си почивам. Събота обикновено е ден за разходки по магазините и някои други дребни неща, които ме успокояват, като рисуването. Но това в никакъв случай не означава, че уикендът ми е по – любимата част от седмицата, защотото за мен всеки ден е уникален сам по себе си и крие потенциал за всичко онова, от което може да имаме нужда като индивидуалности, затова обичам немския писател Екхарт Тол, неговата филосифия подчертава идеята, че:
Хората не осъзнават, че сега е всичко, което съществува; Няма минало или бъдеще, освен като спомен или очакване в ума. Миналото ви дава самоличност, а бъдещето – обещание за спасение. И двете са илюзии.
Гергана ххх