Как Местата, Които Посещаваме Ни Променят | An Enriching London Trip | Dior MakeUp

Как Местата, Които Посещаваме Ни Променят | An Enriching London Trip | Dior MakeUp

Travel is not always pretty. It is not always comfortable. Sometimes it hurts, it even breaks your heart. But that is okay. The journey changes you, it should change you. It leaves marks on your memory, on your consciousness, on your heart, and on your body. You take something with you. Hopefully, you leave something good behind. – Anthony Bourdain.

Top – Zara, Jeans – Miss Sixty, Sandals – Monsoon

My last and actually first ever travel to London in August was a vivid example of this quote. I briefly wrote about that experience but through the prism of luck, since going there in such times was challenging and unusual for the city itself. The uncomfortable and not pretty aspect of the trip was that it was surrounded by stress and uncertainly. I went there when new lockdowns were considered, quarantine and PCR tests were being imposed and I escaped everything in a matter of a few hours, سُبْحَانَ ٱللَّٰهِ .

Waiting in the lobby of Blakemore Hyde Park for my friend to do her makeup and forcing the receptionist to take my photos…

In terms on pain and broken hearts, a travel can feel this way even though it has nothing to do with relationships, to me what felt like a heartbreak was the realisation of the existence of such a wonderful and totally different world that I had a very scarce and cliched idea of, and to which I am probably not going back ever. That was painful. I am not saying I cannot go there again, but once you have established your life somewhere and then you want to explore as much different places in the world as possible you get a feeling whether you are likely to return to one of them once again or not. I will remember this trip, it changed something in me and that change will leave a mark on my consciousness and my heart, because I left something there and took another with me…

A mind that is stretched by a new experience can never go back to its old dimensions. – Gustave Flaubert

I like this thought by one of my favourite French authors – Flaubert. This is true for me. In that city I left a bit of my conceptual thinking, tying to predict any possible aspect and a consequence of a decision (I love having a backup plan to my backup plan). What I have taken is serious contemplation on the advantages of being spontaneous sometimes. There are calculated risks and the fear of taking the wrong decision is not always practical. Such a mindset is a survival guide in London, people there embrace uncertainty and change. I formed a different perspective on many things and that will not allow my mindset to ever return to its previous dimensions. That change happened through different aspects of the trip, like:

Making friends from different countries, getting to know cultures and exploring new landscapes and beauty stores with a cup of ΔRΔBICΔ coffee is Oh My God!

Exploration of different mindsets and lifestyles. I went with a friend and visiting this city was very much expected considering the fact that I have relatives and Bulgarian neighbours living there for ages. So I stayed with her in that hotel and most of the time we hang out with our new English friends who I met this summer in the hotel in Malta where you see me post from regularly. Those english people represented a really different mentality to what we normally interact with. People of londom are opportunists, detached in away, focuses on goals and valuing their distance and privacy. Their lifestyles and mentality seemed to me more flexible, dynamic open-minded, more practical and less emotional.

Food. I tried so many new things for instance lots of Arabic, Indian dishes and sea food. I enjoyed the relaxing time we had all together laughing and sharing stuff. It was really peaceful because of Covid. They told me that normally that restaurant is packed and noisy so we were lucky that we could explore the city in this way.

Landscape. I had never seen a city with such architecture and size. Everything was so organised, taken care of preserved and clean. The hotel was located on a quiet, residential street in central London. In this way we could get that stylish, classy and aristocratic vibe that was so well taken care of to be preserved as something that truly is unique. All the time we were driving around, walking, taking pictures and just absorbing the spirit and life of the place. I cannot put this in any further words. All that made me realise how closed in terms of experiences, mental and emotional width my world was.

Travel makes one modest. You see what a tiny place you occupy in the world. – Gustave Flaubert

And the last detail of the trip is makeup. I brought with me also these items. The Dior Lip Pencil in brown is one of the best that I have ever used. It is very pigmented, soft and easy to apply and it enhances the lip volume. The Dior Addict Steller Shine Lipstick Is presented as ‘the next generation lipstick’ and I agree. It glides on with sensoriality and instantly melts on the lips. The infused with aloe vera formula provides a long lasting hydration with combination of addictive sweet scent of vanilla. I love the details with the logo in pink, the signature colour of the House of Dior. The Dior Wild Earth nail polish is more than adorable. I have cenently got a similar shade from the brand, but still they are different.

И последният детайл от пътуването е гримът. Взех със себе си и тези артикули. Моливът за устни на Dior в кафяво е един от най-добрите, които някога съм използвала. Той е много пигментиран, мек и лесен за нанасяне и подчертава обема на устните. Червилото Dior Addict Steller Shine се представя като „червило от следващо поколение“ и съм съгласна. Плъзга се със сензорност и моментално се топи по устните. Формулата с алое вера осигурява дълготрайна хидратация с комбинация от пристрастяващ сладък аромат на ванилия. Обичам детайлите с логото в розово, фирмения цвят на House of Dior. Лакът за нокти Dior Wild Earth е повече от очарователен. Наскоро си взех подобен нюанс от марката, но все пак те са различни.

I wish everyone a new year with lots of travel opportunities and chances to widen own horizons, to enrich our mindsets and nourish our souls 🙂 xxx

Пътуването е не винаги красиво. Не винаги е удобно. Понякога боли, дори ти разбива сърцето. Но това е добре. Пътуването ви променя, би трябвало да ви промени. Оставя следи в паметта ви, в съзнанието ви, в сърцето и тялото ви. Вземате нещо със себе си и в най-добрия случай оставяте нещо хубаво след себе си. – Антъни Бурдейн.

Последното ми и всъщност първо пътуване до Лондон през август беше ярък пример за този цитат. Накратко написах за това преживяване, но през призмата на късмета, тъй като отиването там в такива времена беше предизвикателно и необичайно за самия град. Неудобният и не красив аспект на пътуването беше, че беше съпътствано със стрес и несигурност. Отидох там, когато се обмисляха нови заключвания, налагаха се карантина и PCR тестове и се разминах със всичко това за няколко часа, سُبْحَانَ َللَّٰهِ.

Що се отнася до болката и разбитите сърца, едно пътуване може да се чувства по този начин, въпреки че няма нищо общо с връзките, за мен това, което се чувстваше като разбиване на сърцето беше осъзнаването на съществуването на такъв прекрасен и напълно различен свят, за който имах много оскъдна и клиширана идея и към който вероятно няма да се върна никога. Това беше болезнено. Не казвам, че не мога да отида отново там, но след като сте установили живота си някъде и след това искате да изследвате колкото се може повече различни места по света, имате усещане дали е вероятно да се върнете на някое от тях още веднъж или не. Ще запомня това пътуване, то промени нещо в мен и тази промяна ще остави следа в съзнанието и сърцето ми, защото оставих нещо там и взех друго със себе си …

Умът, който е разтегнат от ново преживяване, никога не може да се върне към старите си измерения. – Гюстав Флобер

Харесва ми тази мисъл на един от любимите ми френски автори – Флобер. Това е вярно за мен. В този град оставих малко от концептуалното ми мислене, което се опитва да предскажа всеки възможен аспект и последица от решение (обичам да имам резервен план към моя резервен план). Това, което взех, е сериозно размишление за предимствата да бъдеш спонтанен понякога. Има преценени рискове и страхът от неправилно решение не винаги е практичен. Такова мислене е наръчник за оцеляване в Лондон, хората там приемат несигурността и промяната. Формирах различна гледна точка за много неща и това няма да позволи мисленето ми да се върне някога в предишните си измерения. Тази промяна се случи чрез различни аспекти на пътуването, като:

Изследване на различни нагласи и начини на живот. Отидох с приятелка и посещението на този град беше много очаквано предвид факта, че имам роднини и съседи българи, живеещи там от векове. Затова останах с нея в този хотел и през повечето време се разхождаме с новите ни приятели англичани, които срещнах това лято в хотела в Малта, от където редовно ме виждате да публикувам. Тези англичани представляваха наистина различен манталитет от този, с който обикновено общуваме. Хората в лондома са опортюнисти, един вид ‘непривързани’, фокусират се върху целите и ценят своята дистанция и поверителност. Техният начин на живот и манталитет ми се сториха по-гъвкави, динамични, отворени, по-практични и по-малко емоционални.

Храна. Опитах толкова много нови неща, например много арабски, индийски ястия и морски храни. Наслаждавах се на релаксиращото време, през което всички заедно се смеехме и споделяхме неща. Беше наистина спокойно заради Ковид. Казаха ми, че обикновено този ресторант е препълнен и шумен, така че имахме късмета да можем да опознаем града по този начин.

Пейзаж. Никога не бях виждала град с такава архитектура и размери. Всичко беше така организирано, добре поддържано и чисто. Хотелът се намираше на тиха жилищна улица в центъра на Лондон. По този начин можехме да получим онова стилно, елегантно и аристократично настроение, за което толкова добре са се погрижили да бъде запазено като нещо наистина уникално. През цялото време се движехме наоколо, ходехме, снимахме и просто попивахме духа и живота на мястото. Не мога да обясня това с повече думи. Всичко това ме накара да осъзная колко затворен от гледна точка на преживявания, ментална и емоционална ширина беше моят свят.

Пътуването прави човек скромен. Виждате какво мъничко място заемате в света. – Гюстав Флобер

Пожелавам на всички нова година с много възможности за пътуване и шансове за разширяване на собствения хоризонт, за обогатяване на нагласите и подхранване на душите ни 🙂 xxx